С надеждата като през очила
опитваме се бъдещето да вещаем,
а стъпваме по счупени стъкла

 
На ято стари прилепи приличаме.
Висиме като щипки за пране.

 
Не знам откъде се взеха вселените,
че вечно ще ги проумяваме.

  Дълга сива скука
сви гнездо при мене.
Вземам си поука п

 
Във стаята обляна в светлина
от крушката привлечена - банално

 
Намръщени титаните в червено
запалиха над хълма хоризонта.