Когато нощта в свойта паст те обгръща,
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря,
и с теб си съдбата без милост играе.

Когато за помощ ръцете протягаш,
небето от кал е направено сякаш
и гледа те мрачно с очите си кухи,
и слуша те скръбно с ушите си глухи.

Светкавица бяла снага му разкъсва,
със гръм тишината студена разпръсва
и бурята в тебе живота завръща,
и сякаш нещата сами се обръщат.

Не си роб, че тайно света да проклинаш,
в безсилие злобно земята да риеш.
Cпомни си в теб сила незнайна се крие
и чака в сърцето страха да изтрие.