Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.

Опита в сладостна печал,
аз съзерцавах му лицето,
но изведнъж един кинжал
прободе ме в сърцето.

Че щом с ръка го аз докосна,
с ръката си от сълзи росна,
то с тих, уплашен крясък,
ще се превърне пак във пясък.


I created a boy of sand.
It was so beautiful and tender
That I fell in love with it
so honestly and inevitably.

Drunk in  a sweet sadness,
I watched its face,
but at once a knife
struck in my heart.

That if i touch it with a hand
wet of tears.
With a silent cry
It will fall apart into sand