Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.

Вълни обгръщат го,пленяват,
но те напразно се надяват
във своя плен да го омаят-
скала това е-те го знaят,

Но чака времето безсмъртно,
морето, длъбините мътни,
все нявга каменният рид
ще бъде със вода покрит.