Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.

Затворена в килията си стъклена,
със блясък огледален е покрита,
душата ми във мъки пъклени
обречена е в мрака да се скита.

Тече отрова в вените ми огнена,
в гърдите тегне ледена печал,
в очите ми искрата е прогонена
и гледат сякаш локви са от кал.

Животът ми се вие в кръг злокобен-
с деня започва нощ, а мрака с ден.
И е сега един сънят способен
да ме изтръгне в миг от злия плен.

Въртя се във леглото си от тръни
и викам го, но той не отговаря,
мечтая аз във него да потъна,
ала Морфей вратите не отваря-

Заспивам и живота продължава,
стеле се като снежен муселин.
И болка вече в мене не остава -
сънят убива я кат хероин.

в очите ми искрата е прогонена
и гледат сякаш локви са от кал.

***
Дааааа, всяко нещо трябва да се изживява до край! И любовта, и болката... Но нищо не е безкрайно. Всяко нещо има граници...
А мярката за достойнството на една жена е мъжът когото тя обича!!! Помисли...