Живея нa ръба на вечността
следа от мен на пътя да остане.
И стига ми една мечта,
и стига ми това имане.

Живея тъй, че нечие сърце
за мен плаче, да не ме забрави.
Така че моето лице
във него белег да остави.

И зная аз, че има да се уча,
и зная аз, че спомени се трият,
че даром няма да получа
и без дела не ще ме веч открият

сред списъка от имената,
отдавна минали събития,
не търся друга аз отплата
за свойте мънички открития.