Мила моя мамо,
още те обичам
и в съня ти само
нежно ти се вричам.

Само в него мога
твоята душа
от злите тревоги
да изцеля.

Аз бях нищо още
в твоята утроба
на живота нощен
плод непотребен.

Бях беззащитно
мъничко създание,
но ненаситно
търсещо внимание.

Исках да погледна
синьото небе,
но очи аз нямах-
ти ми ги отне.

Исках аз да чуя
твоя топъл глас,
него да жадувам
всеки ден и час.

Мила моя мамо
днес не си сама,
татко е при тебе,
но пък аз умрях.

Нищо няма мамо,
аз съм пак добре,
тукa на небето
всичко е наред.

Искам много мамо
прошка да ти дам,
нека си щастлива
на земята там.

Пращам ти целувки,
макар във съня ти.
Твоите милувки
са ми непознати.

Но пък мога мамо
да си те представям
и на твойто рамо
моя дъх оставям.

Много те обичам,
знам че ти не си
капчица виновна
за мойте беди.

Чао мила мамо,
времето изтече,
утрото се ражда,
аз не мога вече.

Поздрави на татко,
той не ме видя,
но от мене сладко
ти го целуни.

 
 

Благодаря ти. Разтърси ме.
Желая ти щастие!

И успех на конкурса!

Чудесно е, Таня! Много ми хареса!

това сякаш е емблематично за сегашния юнски ден на детето.

трябва да помисля ...

имам две момчета, много исках да имам и момиченце, но не се получи. Да знаеш, че го приех съвсем лично и се почувсвах виновна.

Жестоко!

трогателно и .. жестоко ..
поздрави ,Таня!

Буца ми заседна на гърлото и ми стана тъжно, БЛАГОДАРЯ!

"Аз бях нищо още
в твоята утроба
на живота нощен
плод непотребен.

Бях беззащитно
мъничко създание,
но ненаситно
търсещо внимание

Исках да погледна
синьото небе,
но очи аз нямах-
ти ми ги отне..."

Лирическата ти героиня, майката, не е никаква майка. Тя е самият Дявол. И никой не може да ме убеди, че дяволското в нея е "божествено" проявление. Толерантността ни към злото ни прави съпричастни на злато. Негови роби. И аз съм един от тях. Въобразявам си, че глупостта ми е изкупена на кръста и винаги мога да се покая. Да ми е простено. Ами ако не е така? Ами ако нямам втори шанс? Благодаря ти, скъпа! Прегръщам те.

след първия куплет се сетих за-вчера в детската градина, ток удари двама трима, но после - много ме заболя. нека няма такива майки, но е факт и въпреки това може и да успеем с добри примери да им помогнем да станат майки.

По принцип има една теория, според която душата влиза в тялото, когато то се оформи като ембрион на 3 месеца. Преди това това е само материя, струпване на клетъчен материал. Няма душа, няма човек...Целия този женски вопъл, как е умряло детето ( респ. как са убили детето си, за да запазят връзката с някой негодяй) са абсолютно необосновани и освен на хормонално ниво не почиват върху нищо друго...
Стихоплетчето не е лошо, но на две места не са подбрани правилните рими.
Авторката изглежда на снимката голяма Сладуранка. Да е жива и здрава! да не страда... на всички им се случват такива неща...минава и заминава...

Много е хубаво! Благодаря, че ми го показа!

вълнуващо.Тъжно и навяващо ни спомени за нашето детство,Мама и грешките ни спрямо нашите родители.
Но да си припомним и класиците:
http://internationalist.blog.bg/zabavlenie/2008/06/29/quot-maichina-sylza-quot-ot-velikiiat-angel-karaliichev.206905

успя да разплачеш един мъж...много силно написано

Много силно и емоционално!
Може да докара до самоубийство жени с ранима психика!
Не забравяйте обаче ,че над 50% от абортите в България са по медицински показания и жените нямат капка вина за това.Представяте ли си какво им е на душата когато четат тези стихове-присъда над тях.Имайте милост!
Говоря ви от позицията на медик, който ежедневно се среща с тези хора.
Нали не искате утре някой да напише..."Мамо защо ме лиши от бъдеще , като си отиде толкова млада?"

Присъда или не, точно е казано. Изводите да си правим сами!

Напълно одобрявам 15 коментар!
Още повече, че сестра ми преди години се самоуби, а в корена на тази трагедия беше аборт в младостта й, направен по принуда, а не по нейна воля- не всяко младо момиче има куража да отиде в някое селце в "Дом майка и дете", за да роди и после да се надява, че ще си вземе един ден детето да си го доизгледа- навремето на такива деца им подвикваха "копеле", а майките им биваха заклеймявани (филма "Бъди благословена" с Цветана Манева!)
А аз съм едно оцеляло ембрионче, въпреки няколкото опита на мама да ме затрие- хахаха, което е доказателство, че всичко се случва с божие позволение (прочетете за старозаветния Йов) !
Не разбрах само, какво общо има този Ваш стих с моя хумористичен разказ "Свирчо", че сте го поместили като коментар под него, който естествено не одобрявам?!