Днес настъпи нова ера- ерата на любовта, на прекрасната Венера- венец на мъдростта.   Даде слънцето корона, скиптър беше и гърма и като една кокона  мина тя насред града.     А венецът и от тръни, що Асклепий изкова, я закриляше в съня и, той и даваше крила.   Тя бе силна, неуморна и пред злото непокорна. Тя бе дива и щастлива  като горска самодива.   Тя бе нежна и красива, но за нея твърде сива  бе природата на Варна, но пък вечно благодарна   ще и бъде таз умница, че и даде нож и скица, че и даде карта смела  и като пират умела   можеше тя да и служи и със Посейдон задружно осветлиха злия план на рептилски адски клан.   Да живее таз царица. Тя е нашата денница. Тя е нашата корона. Нейн ще бъде вече трона.   Че е тя по справедлива  от отбора на Далила. Че Самсон без таз коса зле натриха му носа     Ех, че приказка май стана. Ще я почна от зарана, ще я продължа по пладне, докато сланата падне   Ще я свърша май нощеска, или даже и не днеска. Докато ветрец повее, славей песента запее,   чучулига се издигне  там на седмото небе, че май там е по добре.     Леле, леле що за глупост, май объркахме конците, ще се смеят май момците, а момите ще припяват   докато се все надяват някой да ги нацелува, с тях нощите да лудува, даги гони по полянки, да им пази голи сянки.     Ех, май пак се поувлякох и кожуха май навлякох. То да беше пух къделя там на сляпата неделя.   Де да беше петък двайсти, или пък дори тринайсти. Боже, боже, ама случих, римите аз май получих.   Де да може да се пука, да се пука дет се чука. Тук май нещо прекалих, публиката отегчих,   брей, че чудо отде текна, още малко слънце пекна. Още малко ще прежули, момци, що кавал надули,   момци, що вечерня чакат, и моми да любят сакат. Ех, че пладнето замина,  май ще свърша догодина,    догодина, доамина под едно дърво с маслини. Ах, че котката задряма и с прозявка най-голяма,   казва вече ми да спра и перото да подпра. Ала то не ще и рипа, иска някого да спипа,   че май тая пета власт (първата божа наричам неи само аз се вричам) падна в кумчовата паст.   Уф, май вече ми се спи хайде с здраве остани. Ще се видим, или чуем щом платната пак надуем.   Лека нощ, да спиш във кош, но внимавай, че с прането да не стане олелето.   Хайде, хайде, стига вече, стига чете бе човече, стига писа ма писано, че е сутрин вече рано  

http://bobby99.blog.bg/drugi/2011/02/12/istinata-za-iliuminatite-vatikana-dyrpa-koncite.684567#last_comment