Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2011 07:10 - Десетте божи заповеди
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия   
Прочетен: 950 Коментари: 1 Гласове:
0




    Живей тъй както си решиш, но гледай ти да не грешиш, че на таз планета няма прошка  ни за мильони, ни за кокошка.   Че тук за всичко що отнел си се заплаща, че даже и на онзи свят аз пращам. Не мисли че страшната Селена е със чиста съвест пременена.   Тя обича силно, но убива и кръвта ти топла тя изпива, че ако живота ти вреди, няма да оставиш и следи.   Няма да оставиш и перце, нито спомен в нечие сърце. Даже майка ти ще те заплюе и на гроба ти, че всуе   мъки рождени е изживяла и със своя кръв те е пояла. Съдбата ти ще бъде черна по-черна от нощта неверна.   И дните ти ще бъдат сиви, дори и горски самодиви със сол очите твои ще солят, а раните ти с огън ще горят   Не е ад туй що те чака а твоята естествена атака. Бъди добър, защото ние със гума злото ще изтрием, ще го осъдим на забрава, ще си направим тук забава, ще потанцуваме, ще си попеем, ще посборуваме, ще се посмеем, че туй, що фолклор се нарича, на боговете във любов се врича.   Бъди добър с живота, за да може  и бъдещето ти да е възможно, че няма нищо по красиво, от цвете на сакото сиво, тревичка на асвалта на шосето, мадама сред колите на трасето. Теленце във нозете на юница и лъч надежда в детските зеници.   Обичай се, недей да криеш, в земята черна да се риеш, в безсилна слабост не изпадай, съдбата си ти направлявай.   Децата си недей да спираш и пътя им да избираш. Че боговете май на таз земя са толкова, че сякаш тя е раждала и ражда богове. И те са даже твойте синове. И ако трапове на пътя им поставяш сам своята съдба ти пак проваляш.   Сам падаш ти в туй дето ти изравяш че падналия трябва да изправиш а не туй дето има да крадеш   Не сторвай туй, което ти не щеш на теб да сторят други, че когато палиш чуждото черже, гори и твоето подред, дори и тлеещо наглед   Обичай ближния, но кой е той? Дали е този, който ти се врича във вярност вечна, или този, който без да гледа мойто, твойто, те критикува, но градивно, те обучава като строг учител.   Те награждава със плесник, но дава ти по здрав пестник, със който враговете да громиш и свойте слабости да разрушиш.   Не изневерявай, но най вече не лъжи ти себе си човече !   Не споменавай излишно името господне ни сутрин, ни през вечер, ни по пладне, а действай, тъй че само ти свойте думи не хаби !   Обичай себе си и дивата природа, обичай и балкана роден, че пиеш своята вода и таз на твоите деца.   Че дишаш въздуха на тез, които живеят във света ни китен. Че храниш се с растения, животни, природата без тях е тъй самотна.   Обличаш дрехи натурални и гледаш гледки пасторални. Изтребваш от скука червената книга, сякаш нещо със това постигаш.   Сякаш на стената лос трябва да стои на пост. Сякаш, че животното, що диша не е по ценно в свойта ниша.   Животът и смъртта нещото, което естествено прелива се в небето. Не обвинявай звяра, че храни се с невинни тревопасни все.   Животът е естествен както и смъртта оставя своите следи. И нека всичко е природно ! И нека всичко ни е родно !   Че няма нищо по-велико и още на земята няма никой живот, или пък смърт да сътвори Защото всичко Той е скрил   от твоите невиждащи очи, от твойте неразбиращи уши. Че иначе ти хекатомба ще си направиш с атомната бомба   И ще си жертва ти на идеали, що другите са вече проиграли. Че има и такива що се подиграват и всинца ни те май предават.   Но аз съм тук. Играта свърши. И хора искам аз, не мърши. Не искам вашето страдание, а само малко покаяние  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bobby99 - http://bobby99. blog. bg/drug...
12.02.2011 07:14
http://bobby99.blog.bg/drugi/2011/02/12/istinata-za-iliuminatite-vatikana-dyrpa-koncite.684567#last_comment
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 1316054
Постинги: 1148
Коментари: 1163
Гласове: 3361
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031