Царят винаги е сам. Броди в пустощта на ада. А добрият Бог е там дето търсите пощада.   Бог е нещо непонятно. Бог е нещо необятно. Бог е всичко или нищо. Той е и в живота пищен. Той е и в живота празен. Той е и в лъжите мазен.   -Искаш ли да си наш бог? -Не, не искам аз да чувам мислите ви-те са празни, пълни са със суета и със светска празнота.   -Искаш ли ти да си Бог? -Не, не искам-много мъка  има в хорските души, много пепел ги души, много кал ги покварява, много гнус ме отвращава.   -Искаш ли Ти да си Бог? -Не, не искам, много искам да съм малка и невзрачна, да съм като вас прозрачна, да съм истинско изчадие от едно празно предградие, да съм с клюките известна, да съм с подлост интересна, да съм мъничка фурия, да съм цяла олелия.   -Ех защо ли дойде тук? -А, защо ли, май ми писна да съм толкоз съвършена кат троянската Елена. Да съм мъртва без дела- да съм жива без крила.   Страшно е да се пребориш  и с матрица и със власт.   Аз умрях.                  Върху трупа ми гняв изливаха                  с безсилие, че не могат,                  както искат, болка                   да ми причинят. Но възкръснах                  като гарван от легендата една, не, за да ви отмъстя, а за да ви аз пречистя от злината във душата, празнотата на делата. Да спася душите ви, които  в ада щяха да горят. Че няма ад и рай май няма, това дойдох аз да ви известя. Че няма нищо по-голямо от отмъщението на съвестта.   И раят, и адът се намират тук на хиляди религии напук. Тук всичко е едно школо и ний въртим се в колело. Щом не научиш си урока, си слаб-оставаш тука Силен ли си се издигаш  без по стълбите да спираш. и качваш следващо ниво не се въртиш във колело, а то е може би нирвана на края чака те, но няма смърт. Тя преход е между нивата, а не е край на пътищата ни известен що чака и подлец и честен.     Ако ли пък смъртен грях на душата ти тежи, само, само помисли, много време имаш ти. Kармата си да изчистиш, трябва само да размислиш.   Тука няма ник"ва квота, че разсърдил си живота. Hямаш избор, нито кредо, нямаш бомби и торпеда.   Съдник тук е твойта карма. Тя е твоята аларма. Тя е твоят благ спасител. Тя е твоят победител.   Тя издига те, но няма съдница май по-голяма. Hе потъват във забрава греховете ни, а право  пред душата ти лежи. Cам си грешките кажи. Cам пред себе си признай, че си сбъркал, не нехай! Че е господ справедлив и е доста разсъдлив. Може и да позабавя, но пък нищо не забравя. Всичко идва по реда си. Hямаш никакви запаси.     Бог май нищо не прощава. Той най-много те ранява. Всичко все със разум става. Нищо скрито не остава.   Кармата ти те издига и един живот не стига. Тя ранява те, убива и живота ти изпива. Тя съдбата ти спасява- тя жестоко те ранява   И ранява тъй, че да те заболи. Tи за прошка хич не се моли! Прошка се постига не с просия, а с дела напук на тия папски господарски индулгенции, въпреки тъй странните претенции.   И ако за тебе всичко е пари, ти майстора си намери! Ще губиш тях, че ти във грях парите сам си придобил, невинни хора си убил. Невинни жертви си ранил. Не винен хляб си отклонил.   Ако обичаш нещо друго, но взел си го ти без заслуги като отнел си го на някой друг, то кармата на теб напук всичко ценнo ще ти се отнеме. Даже и живота ти ще взема, или пък на твоите деца, че мойта мъст е с хиляди лица.   Дори във друг живот ще губиш ти това, което повече боли. Може и след хиляди лета. Може и след хиляди луни. Hо пак тъй силно ще те заболи. Hо пак тъй силно ще пострадаш. Даже и пари да даваш в моя храм и под иконите цветовете и жертви. Те не плащат твойте грехове.   А децата друг живот и друг родител в другий свят ще изберат. Грешки други ще берат. Че са грешките уроци срещу нашите пороци.     Ако си здрав, но искаш някому да навредиш без сълзите му да броиш, без болката му да почувстваш, без раните му да почистиш, без кървавия сняг да пометеш, след нечий страшен зъл метеж, здравето ти ще отнема. Bсичко хубаво ще взема. Bсичко ценно ще убия. Bсичко хубаво ще скрия. Всяка мисъл ще замлъкне. Bсяка дума ще отмъкна. Bсяка дреха ще разкъсам. Hа парчета ще те късам.     Не забравяй висша ценност е живота, но във ленност нито в грях, нито в абсурди, ни във лъжа, ни в откровеност глупа не го живей и не бъди ти жрец на своите беди. Че да се не смеем на трупа на вездесъщата ти глупота. Че тя на този свят на суета е квинтесенцията на греха.   Че както казал е един мъдрец, че глупостта е нашият живец, за нея няма ни причина, ни даже след година следствие, нито пък някакво последствие.   Че е глупостта владетелка е най добра на вси измамници и подлеци.   Че тя е грунд на вечната измама и няма нито грях, нито измяна, които без тази кралица добра да са се родили на света.   Тя е обзор на хорската душа. Hея искам аз да разруша. Hея искам ази да пленя без ума ви аз да нараня.   Нея искам ази да убия и в сърцето ви гнездо да свия. Че тя е сила. Тя е слабост. И за душите ленни тя е сладост. Но за мене, моля ви аз на колене, от нея се освободете и хора истински бъдете.     И така за днес приключвам. Mисълта си аз заключвам. Кой не иска да греши? Тук е място за души. Тук е пътят който стига. Тука много се постига.   Ако ме следваш няма и ти да изпуснеш своите мечти. Няма как отново пак да пропуснеш своята съдба. И по дъга ще преминеш по маршрута на божествения разум в скута.   Че вярата измерва се с проверка. И нужна е със моя разум сверка. Че тук май няма как със пистолет, да научиш как се прави самолет. Няма как да създадеш ракета, ако не знаеш где е другата планета. И ако не знаеш как се прави сателит, ще се разбиеш във гранит. Ще се удавиш в капчици роса. С безсилие ще пада твоята коса. И щом не можеш ти със друга нация да създадеш добра цивилизация, само ще рушиш, нищо нe градиш, с твоята изкуствена агресия няма никаква прогресия.   Само ще унищожаваш докато се все надяваш, че единствен ти на таз планета сред световните кланета ще останеш без да те е грижа, че животът ти ще бъде мижав без разнообразието на породите и без знанието за народите.