Колко обич в твоите очи прочитам- искам да избягам аз от нея знам на тебе мога да разчитам, но за друга обич аз копнея.   Ти си топла вана във студено време, но ми дай на мене дъжд и бури друг отдавна моето сърце отмел е друг сънят ми нощен буди.   Ти си слънчев ден през февруари. Ти си утро росно в есен тъжна. Ти ме без душа завари. Но заб теб се аз омъжвам.   Искам да се стопля в твойте длани, в твоите сълзи да се измия. Твоята любов в мен да запали огън. Да ти се разкрия.   Да те искам без да се разкъсвам  в спомени за миналото време. Да те любя без сол да поръсвам в раните си, че това е бреме.   Искам всичко да ти дам от мене, нека да боли, но сладост нежна в мойте вени трябва да поема Нека всичко мине безметежно.   Нека да забравя мойта слабост. Нека да приема свойта орис. Не за мъка, а за радост ти за моето сърце се бориш.