Ти красиво малко палаво създание чудиш се какво е твоето призвание Искаш да владееш земните стихии, но от тебе само пълни простотии.   На земята ти си пълен господар, че ти даде господ тъй безценен дар ти по негов образ и нему подобен си на тоя свят съвсем свободен.   Можеш да избираш своя жизнен път и творбите твои да се размножат, но май си намираш от играчка-плачка и сега земята вече е във стачка.   Хайде помисли си що си ти сгрешил вместо бог кумири ти си сътворил. Вярваш, че ще бъдеш най-щастлив, горе на небето бог е справедлив.   Чакаш цяла вечност без да се помръднеш В храмовете свети страх те е да пръднеш Молиш се за толкоз дребни нещица На жените криеш техните лица.   Спориш, за яйцата, за виното, хляба как по обичая се приготовлява че на бога сякаш много ще му пука на молбите твои пуква той от скука.   Ала кой е бог. Мислиш, че е вятър дето на дървото клоните подмята. Дали е вселена, дали е природа, или от неземна някаква порода.   Аз не зная всичко, но едно аз мисля че за теб живота не би бил тъй безмислен, ако сам поемеш в своите ръце ти съдбата своя и от сърце   оцениш туй що са другите създали туй, на което дух-живот са дали. И осъзнаеш, че сам ти си си  бог, а не на небето няк`къв старец строг.