Истинския смисъл на човешкия живот   Ние сме гости на тази планета. Тук сме за срок от деветдесет, или сто години най-много. През този период ние трябва да се опитаме да направим нещо добро, нещо полезно с нашия живот. Ако допринасяте за щастието на другите хора, ще намерите истинската цел, истинския смисъл на живота.                                                         Милосърдие   Още от момента на раждането си ние сме под грижите на родителите ни и след това по-късно в живота ни, когато сме потиснати от болест или старост, ние сме отново зависими от добрината на другите. След като в началото и в края на нашия живот ние сме толкова зависими от добротата на другите, как така в средата пренебрегваме доброта към другите?                                                      Да почитаме другите   Всички живи същества искат щастие и липса на страдание. Въпреки това, всеки е само един, докато другите са безкрайни на брой. Следователно, щастието на другите е по-важно от вашето собствено.                                                         Сърдечност   Доброто сърце е важно и полезно в ежедневния живот. Дори и в малко семейство, дори и ако нямат деца ако членовете на едно семейство са сърдечни един един друг, ще бъде създадена спокойна атмосфера . Въпреки това, ако едно от лицата е ядосано, непосредствено атмосферата в къщата става напрегната. Въпреки добрата храна или хубав телевизор, вие ще загубите мир и спокойствие, тъй като нещата зависят повече на ума, отколкото от материята. Материята е важна, ние трябва да я притежаваме и да я използваме правилно. Но през този век ние трябва да съчетаваме добър ум с добро сърце.                                                            Съчувствие   Обикновено представата ни за състрадание и любов се отнася до чувството за близост към наши приятели и близки. Понякога състраданието носи и чувство на съжаление. Това е погрешно. Всяка любов или състрадание, което предполага гледане отвисоко на другите, не е истинско състрадание. За да бъде истинско състраданието трябва да се основава на зачитането на другите, и на разбирането, че другите имат право да бъдат щастливи и да преодолеят страданието, точно толкова, колкото и вие. Ако можете да видите страданието на другите на тази основа, можете да развиете истинско чувство на съпричастност към тях.                                                     Парадоксът на нашия живот   Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-малко съдебни решения, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече лекарства, но по-малко здравословно състояние. Ние сме били целия път до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата за да посетим новия съсед. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но имат но сме лишени от комуникация. Ние сме богати на количество, но бедни на качество. Това е времето на бързото хранене, но бавното храносмилане, на високите хора с нисък праг на дразнимост, на лесните печалби, но трудните връзки. Това е време, в което виждаме много през прозореца, но нищо в стаята.  

е казал същите неща :) Преди 2000 г.