Утрото с усмивка мокра вдигна слънчевия ден колко много кални локви са на слънцето във плен.   Те се бавно изпаряват, че времето безмилостно тече слънцето те обвиняват но да слуша то не ще.   То си има жизнени задачи какво тук значи празна жал то изпича своите погачи макар и през смъртта на кал.  

Типична демонстрация на римуване, което няма нищо общо с поезия.

Коментарът ми касае изпълнението.

извинете прямотата и яснотата ми! :)
К`во да правя, като ми куца мисленето и не ме признават за ценител?!

От ценител щом е, приема се! :)