На жизненото поприще в средата,
къде да почна може и от края,
пред мен изникна зъл подлец предател,
къде да спра аз още и не зная.

И тоз предател беше всъщност в мене,
не беше чужд, че да му се опълча
и беше ми като другар потребен
що търся във ден бурен, или слънчев.

Че не издаваше той мойте тайни,
приятел бе що радост в мен събужда
и как дойде чрез пътища потайни
и как не тръгна си щом имах вече нужда.

Предател беше мойто възприятие,
предател беше мойта цветна мисъл,
как да се боря нямах и понятие
и глътнах хапа що ми бе орисан.

Сега желая пак да го погледна
гласът му пак да стопли моя мир
макар че може да е за последно
щом ще вечеряме да е на пир.