Компилация   Сутрин плаче розата червена, че щом боде те тя е наранена. прикрива в росата своите сълзи ти гордостта и моля те прости.   На змия отровна целувките страстни дори от любов са фатално опасни прикрит със усмивка ти бъди на щрек за обич такава няма още лек.   И така в живота плашим се от рози,  а змии приемаме в нашите чертози. После уж невинни раните си ближем и дните мрачни в броеница нижем.