На изток както винаги въздига се слънцето в одежда златна и светлината на глътки разлива се във тази утрин всеобхватна.   И постелята си облачна то разхвърля в безпорядък, а луната вече призрачна се оттегля по нататък   и дихание блика нестихващо от изворите на живота но времето тече неспиращо, и в този миг най-страхотен.      

Поетичен и по-етичен ден!... :)