И пак е време да поема
към терминала на самолета
отново сбогом ще си взема
със миговете ми отнети

Отнети от безценно време
със мойто мъничко семейство
Дете и майка се разделят
Дано картината ви действа.

Че граници и разстояния
делят родината на две.
Една е истинска България,
а друга в нашето сърце.

Едната е във нас закърмена,
а другата от мащеха по-зла
Oт нея ний сме по света захвърлени
с без жал отрязани крила.

Но първата е като строг учител
научи ни да се катерим
Макар без нашите родители
ний път и изход ще намерим.

Но всяка тягостна раздяла
в душите наши се забива,
защото няма как да знаем,
туй, дето бъдещето скрива.

Защото може да е за последно
последна капка от припряна нежност
че две очи не вечно гледат
че сал смъртта е неизбежна.