Нощта в премяна кадифена заспа над светещия град От дълъг път бе уморена по кръглия ни небосвод.   Сънува дълго и дълбоко във снежните надиплени юргани как беше лято и живота  бе в своя вихър ураганен.    Но утрото с целувка шумна разбуди спящата мома от таз постъпка неразумна тя гневно цяла запламтя.