Лицето му от щастие сияеше,
че красотата му бе тъй неземна.
За боговете той нехаеше,
че любовта им беше непотребна.

Ала ориста му бе невярна,
че в ручей чист той себе си погледна,
а Афродита най-коварно,
любов му прати първа и последна.

Унесен в съзерцание тъжовно,
жадуваше той с образа си близост,
а образът тъгуваше лъжовно,
презираше той неговата низост.

Че щом се не намери  друг достоен
в сърцето му студено да изгрее,
нек мъките му са безбройни,
душата му във огън да изтлее.
 


His face beamed with happiness,
that his beauty was so ethereal.
For gods he didn"t care
their love was useless.

But his fate was incorrect
in a clean stream he looked himself
And Aphrodite most insidious
sent him first and last love.

Lost in a sad contemplation,
he craved his image nearby
but the image was sad falsely,
It despised his baseness.

Cause if he did not find someone else
to shine in his cold heart,
Let his torments be innumerable
his soul destroyed, with fire.

Най-добрият от твоите, които съм чел.

там ще го изпишат със златни букви на стената:)

Харесва ми това стихче

По-лошото е че българите попрестанаха да четат поезия

Ето виждаш ли? А ако и ние пишещите не се четем то кой ще ни чете?

Дори могат безплатни уроци по пуеезиия да вземат:-)

Знаеш ли? Не се смятам за авторитет,но по мое мнение с уроци (платени или не) поет не може да станеш.Поетическото в човека или го има или не! Но тези ми думи не означават че не умеещият и не чувстващ музиката в стховете,не трябва да пише.Напротив! Именно такива много често стават ,,генератори" на идеи за нови стихове у поета.Нека пишат !