Щом тъжи сърцето, душата пее.
Перото препуска по листите бели.
Вятърът немирен на бял кон го вее.
Мечтите си гони, макар отлетели.

Че лудият рицар не търси пътеки.
Tам през пущинака тръните разтъпква.
Pека ако има - минава напреки.
A за да изсъхне весел огън стъква.

Бори се без цели, а умът му празен
криво отразява истините земни.
Любен от поети - от търговци мразен.
C подвизи велики, макар непотребни.