Един въпрос ме щипе неуморно
и аз играя си с нещастно цвете.
Листата скубя най-безцеремонно,
а то пищи ми "Моля Ви се спрете!"

Ала жестока и неумолима,
аз питам го дали ме Той обича,
че истината твърде е незрима,
веч цветето на нищо не прилича.

Листенцата на пода се въргалят.
Те жертви на несигурност ca свидни.
Че вместо рой пчелички да ги галят,
те паднаха в войната най-невинни.