Облечено във синкава мъгла,
която стича се по тялото безкръвно,
прокрадваше се времето едва
и дебнеше то свойта плячка стръвно.

От детството отмъкна свободата.
От младостта откъсваше моменти.
От зрелостта открадна тишината.
На старостта остави само ленти.

Изпиваше на глътки красотата.
A здравето то сграбчи без да пита.
На връзките изцапа простотата -
на жертвите последната защита.

Умът изгриза то със зъби хищни,
че бе вкусът му без претенция.
и тръгна си със улова си пищен,
след него само кротичка деменция.