Отвсякъде настъпваха чакалите. Надеждата разкъсваха с очи. Тя мяташе се в дивото реалити, детето си невинно да спаси...   Лятото дойде и от гнездото тя изхвърли своите чеда. Че знае тя на прага на живота, да се научат трябва да летят...   Тъй майката най-силно защитава  тя рожбите си винаги от злото. Понякога раздялата остава пътеката най-пряка към доброто.