Тишината в тебе се забива
като сноп от вражески стрели.
В самотата нищо не откриваш
и това най-вече ни дели.

Имаш нужда вечно да бърбориш.
Телефонът вечно е загрял.
Моето мълчание те трови
и пробожда те като кинжал.

Не, че си повърхностен, но нещо
темите ти вечно се повтарят.
Уж за тебе винаги горещи,
ала само в твойте устни парят.

Въпреки това те аз обичам,
ала уважавай самотата ми,
че на тебe ази се обричам,
Моля те прости ми остротата ми.