Палаво навънка си играеше
и въргаляше се в прахоляка,
на безгрижност лека той ухаеше,
безпризорно шеметно южняка.

Неумело галеше тревата,
вдигаше той късите поли,
на дървото рошеше листата,
свиркаше по бързите коли.

Ала облак тъмен се надигна
и набъбна като чй от яд,
слънцето смутено сякаш мигна
и прибра се вкъщи за обяд.

Облакът разтла се по небето
и избухна, ревна изведнъж.
Дълго него чакаше полето,
за да рукне бял пороен дъжд.

По прозореца затропа гневно,
стрелкаше се падаща вода,
покривите думкаха напевно,
като барабани на война.

Слънцето отново се показа,
за да сложи във всемира ред.
На парчета облака разряза
сякаш с ножици от лед.

И денят отново се усмихна.
Локва кална гордо заблестя.
Вятърът се сгуши и притихна
в скута мил на свежестта.