Слънцето безмилостно изгрява,
свършва вече нощния уют.
Цветето сънливо се прозява -
днес е генералният дебют.

Шлейфа си открехна леко с свян
и суетно диплите разгъна
Като нежен и лиричен блян
във мечти на сцената потъна.

Зла цветарка зърна го във миг,
алчно от земята го откъсна,
и обвито в целофанов плик
цветето теб чакаше до късно.

Ти не дойде, цветето увяхна.
Хвърлиха го в кофите за смет.
То не плака, даже и не ахна,
ни прокълна лошия късмет.