Имаш всичко, но не ти достига.
Тъпчеш се със жива прясна плът.
И преситен пак ти се повдига.
Щастието - винаги отвъд.

Жаден вечно скиташ се през рая.
Пиеш жадно струйчици от пясък.
Истината винаги е в края.
Ала краят пак се срива с трясък.

Искаш нещо, ала щом е тука,
го прогонваш със играчка пушка.
Щом си тръгне - сякаш не ти пука.
Не ти дреме - ала пак наужким.

Че си някой сам си го доказваш,
щом превърнеш се за някой в нищо.
Смисълът от думите изпразваш
и похапваш с съвестта си пищно. 



Себе си ти дъвчеш настървление.
Лакомо поглъщаш свойто ястие.
После със типично отвращение
като булимик повръщаш щастие.