Утрото ухаеше след нощ дъждовна.
Свежестта във ноздрите свистеше.
Нежен хлад ме галеше грижовно,
после във омара се топеше.

Бавно се надигаше тревата,
с натежали от водата клепки,
слънцето целувка и изпрати -
тя смутена, срамежливо трепна.

После изсуши я то на букли
и немирно щръкна и перчема,
сякаш си играеше със кукла,
не с любима в приказна поема.

Слънцето така се подиграва
със нахална и засмяна мутра,
че за него туй е най-забавно
след дъждовна нощ и мокро утро.