Постинг
23.07.2012 18:52 -
Егоист
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2012 17:46
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.12.2012 17:46
Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.
И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.
Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам
Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.
И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3361
Блогрол