Мечтите ми, пленени птици,
живеят в клетката-затвор.
В небесния простор царици,
а на земята - в заден двор.

Запяват, мъката преглъщат
с просото, с мътната вода,
че ориста им вездесъща
не отреди им свобода.

Ала понякога съдбата
отваря малката врата
и на вселената в играта
на воля е една мечта.

Излиза и криле разперва
в небето на реалността.
Мечтите с ум не се измерват,
за тях е мяра радостта.