Когато зрелостта е във разгара,
човекът харчи здраве за банкноти,
но щом достигне до последна гара,
животът вече не тече по ноти.

Тогава зле портфейлът изтънява,
че дава злато за поредна доза
лекарства, със които се надява
да подобри фаталната прогноза.

Живее сякаш никога с косата
смъртта не ще го посети без жалост.
Умира, с диагноза всепризната,
и като че живял е той нахалост.

Животът може да е дар, но и проклятие. Докато е дар, наслаждавай му се. За после, няма смисъл да говорим...:)
Добре написано.
Поздрави!

благодаря