На един хладилник зад стените
живееха си кубчетата с лед.
Навън изреждаха се шумно дните -
при тях цареше сила, власт и ред.

Понякога във ледената форма
наливаше създателят вода.
Тогава по природна норма
множеше се ледовната рода.

А други път открехваше вратата
неумолимият и вечен ледовъд
и сбъдваше на някое мечтата
да види що светът е и отвъд.

Но никой от света не се завърна
да им разкаже за живота вън
и страх необясним ги бе обгърнал
в оковите на тленния им сън.

И тъй във сладка дрямка упоени,
в прегръдката на тъмнината,
в студеното уютно приютени,
посрещаха със ужас светлината.
 
Отвън на слънце бавно се топяха,
но слети във едно със течността,
изчезваше неволната уплаха
във кръговратите на вечността.



Behind the walls of a refrigerator
Lived the ice cubes
Outside the days passed away noisily,
By them reigned power and order.

Sometimes in the ice form
The Creator poured water.
Then by the nature norm
Propagated the ice generation.

Sometimes the mercyless eternal Icemaker
Opened the door
And accomplished teh dream of an ice cube
To see what was beyond.

But nobody came from the world back
To tell them what was there
And unreasonable fear was in their heart
In the chains of their mortal dream.

And so in a sweet dream
In the hug of darkness
and coldness
They met light with terror.

Outside on the sun they were melting slowly
and conjugating with the fluid
the unreasonable fear diasppeared
In the circles of eternity