Щом искаш от всичко по много,
а даже и малко не даваш,
съдбата наказва те строго,
ти божия ред нарушаваш,
и спира край теб кръговрата,
единствено май консумираш,
тресе те все треска за злато,
от другите само прибираш,

естествено има уловка,
 
защото за всичко се плаща,
а Господ не ползва призовка,
да съди той всекиго хваща,
от кармата никой не бяга,
во веки веков ни обрича,
охолството често дотяга,
лентяи край нази привлича,
с "приятели верни" на слука,
тревогите  бързо нарастват
в двореца не пукат от скука,
отбор в гибелта ти участва,

отричам, че щастие идва,
тогава щом има имане,

със него душата загива,
единствен гладът ще престане,
борбата с живота е нужна,
естествена тя е природа,
 
с усилия верни, задружно,
израстваме силна порода.