Постинг
10.09.2012 20:52 -
Кучето и мъртвия стопанин
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 3427 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2012 02:02
Прочетен: 3427 Коментари: 4 Гласове:
12
Последна промяна: 17.12.2012 02:02
Кучето щастливо бе на двора,
спеше то под старото корито,
гонеше кокошки без умора
и коремчето му беше сито.
Че стопанинът му беше щедър,
даваше редовно мамалига,
вързанo под сенчестия кедър,
дълга бе желязната верига.
Ала покосен от участ зла,
навярно на полето той настина,
човекът ненадейно заболя
и не след дълго тихо се спомина.
Oстанало само и без храна,
бедата от небето се стовари,
безоблачното щастие слана,
безмилостно надеждите попари.
Веригата сега бе твърде къса,
държеше го във смъртоносен плен,
отчаяно стремеше се да скъса,
за да посрещне следващия ден.
И щом четете тази страница
мисълта съзнанието ви прорязва:
че свободата винаги си има граница -
по-важно е да се не забелязва.
1.
анонимен -
нехоноруван редактор:) предлага..
10.09.2012 23:12
10.09.2012 23:12
И щом четейки тези страници
мисълта съзнанието ви прорязва:
оказва се,че свободата има граници
дори когато не се забелязва
цитираймисълта съзнанието ви прорязва:
оказва се,че свободата има граници
дори когато не се забелязва
Не, имам предвид , че не е важно дали свободата има граници-тя винаги има, но когато ги забележим вече сме я изгубили дори тази, която сме имали.
цитирай
3.
анонимен -
А, моята мисъл беше, че не може съ...
11.09.2012 18:38
11.09.2012 18:38
А,моята мисъл беше ,че не може съзнанието да прорязва мисълта,но виждам,че сте го поправили.Поздрав!
цитирайблагодаря за корекцията.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3361
Блогрол