Сърцето ми е като морски пясък,
по който пиша свойте стихове.
Зовът му е като безмълвен крясък,
удавен в непризнати страхове.

Каквото и по него да напиша,
изтрива го с ръката си съдбата.
Тъй думите са винаги излишни,
щом в себе си оставам непозната.

Че често даже се кълна лъжовно,
не съм виновна - мамя по принуда -
душата ми по детски безпризорна
живее сал в човешките заблуди.

Успешно имитирам нрав на ангел,
но търся си крила, за да избягам.
Дори да изгорят и зле да падна,
оковите на вярност твърде стягат.