Когато някой липсва, a го искаш жадно
минава времето на капчици търпение,
лениво, осезаемо, досадно,
но с носеща надежда примирение.

Годините безмилостно минават,
чертаят пътища по наште длани,
лицата ни красиви загрозяват,
а ние чакаме какво ще стане.

Когато някой липсва, но надежда няма
отново да се срещнете в живота,
пропадат дните като в кална яма
и бъдещето крета сам сиротно.

И тъй във тази странна относителност
изтича времето с различна скорост.
Човекът търси лодката спасителна,
но дави се във себе си затворен.

 

When someone is missing and you want him thirstily,
Time passes on drops of patience,
lazy, tangible, annoying,
but with bringing hope reconciliation.

Years pass away mercyless,
They draw roads on owr palms,
They make our faces ugly,
And we wait what will happen.

When someone is missing, but there"s no hope,
To meet him in this life,
Days fall down like in a muddy abyss
And  future sputters all alone.

And so in this strange relativity,
Time passes with different rate.
Human searches the saving boat,
But drowns closed in himself.