За начинаещи поети

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.11.2012 20:53 - Анонимно

Автор: tanyaivanova Категория: Поезия

Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.11.2012 21:07

Опакована в нощница чиста, завъртях се в поточната лента. Аз история бях там на листа в този свят безпрецедентен.
Двете лампи ме гледаха строго, на ръцете ми търсеха вени, пациенти минаваха много, в паметта почти вси изличени.
Аз коя съм, какво предстои ми? Аз съм късче месо, ще ме режат. Няма истини тука незрими всеки труди се бързо, прилежно.
И упойка и липса на време и от тялото липсваше нещо, още малко унесена дремя, твърде слаби са моите плещи.
А отвънка ме чака живота, в две очи любовта отразили, във света тъй голям и самотен те ми дават и смелост, и сили.

Нагоре