Понякога не спазвам правилата
и черпя Ви с по някоя стихия,
Изпращам бедствия без жал, когато
обхване ме зловредна лошотия.

Но що да правя, аз не съм перфектна.
Понякога съм в криво настроение.
Проклета, непослушна и кокетна -
не гледам на нещата с примирение.

И бурите, стихиите ме слушат.
Дали обичат ме съвсем не зная.
Дори вулкани разгневени пушат
и предвестяват на живота края.

Раздрусвам смъртоносни земетръси -
жестока, безсърдечна и себична.
Щом Ви погледна с погледа си свъсен,
aз казвам да се спрете лаконично.

Познахте ли коя съм?-Аз съм Гея.
Вий алчно пиете от мойто виме.
Дори и на прогреса в апогея
Земя е моето най-древно име.



Sometimes I do not abide by the rules
and treat you with a verse
Sending disasters even when
I cover with malicious wickedness.

But what shall I do, I"m not perfect.
Sometimes I"m in the wrong mood
damn, disobedient and neat,
I do not look at things with resignation.

And storms elements listen to me
I do not know if they love me
even angry volcano smoke
and herald the end of life.

Deadly earthquakes jolt,
cruel, heartless and selfish
If I look at you with eyes scowling,
I tell you to stop laconically.

Did you know who I am?-I am Gaia.
You drink greedily from my udders.
Even at the height of progress
Earth is my most ancient name.