Едно врабче критично се изказа -
оака цялата клавиатура.
И не разбирам никак таз омраза
към опита ми да внедря култура.

Подписа се - не беше анонимно
и смелостта му яко ме изкефи.
За мнение от Бога бях петимна,
а той стиха ми прати във кенефа.

Защо се сърди хич и не разбирам,
та аз не проповядвам зло безверие,
и грешка в себе си хич не намирам,
учудва ме туй гневно безхаберие.

Нима за всичко трябва да разчитаме
на чужда помощ, или жалост-прошка.
Hий Бога май съвсем и не почитаме,
а с вярата се кичим като с брошка.


A sparrow spoke critically -
shitted the entire keyboard.
And I did not understand this hatred
To my try to imple culture.

It left its signature - it was not anonymous
And its cool courage I liked .
The opinion of God I was wishing,
and he sent my verse in the toilet.

Why is he angry I do not understand
so I do not preach evil secularism,
and error in myself I do not find,
This angry carelessness surprises me.

Do we have to rely for everything
for somebody elses assistance or pity - forgiveness
We do not respect God ,
but we decorate ourselves with faith as with a brooch

 

Днес бях вдъхновена от реална случка, намерих клавиатурата си, на която пиша оцвъкана ,а на това, което пишех беше написано ПЮ. Не намерих проклетника в стаята, но ми направи силно впечатление.

"...Не намерих проклетника..." Не го търсИ, той пак ще дойде - такива не мирясват, докато някой не им оскубе перушината!

Апропо:
"...грешка в себе си хич не намирам..." Ееее, как ще намериш нещо, което НЕ съществува?

:)