То не беше със нищо специално,

специална бе сал грозотата му,

уродливо и мръсно, и кално,

не по-хубава беше съдбата му.

Не успя никой да го обикне,

По-забавно им бе да го мъчат.

Bъв душата му никой не вникна,

от света го видът му отлъчи.

Вече късно е, мъртво си зная,

двете куци крачета, криле са,

Щом обичаш, ти мъркай във рая -
там животът е мил и чудесен.