Часовникът отново експлодира
и бляновете с автомат прогони.
Cъвсем не бяха звуците на лира,
а сноп от инфразвукови пирони.

Часовникът отново ме изрита,
от топлaтa памученa завивкa.
Kакво сънувах хич и не попита -
прекъсна ми блажената почивка.

Часовникът безмилостно тиктака
минутите безстрастно отброява.
Секундите не спират и не чакат,
че времето със нас не остарява.

Часовникът, нима е той виновен?
Не господар - безименен служител
Властта на параметъра основен
безскрупулно единствено отчита.

асоциации у мен, твеото стихотворение, от "онези години". Часовникэт разхожда се по стола и иска да всели у мен денят.Нима е 6 часа и как не ми се става,ах как не ми се става,искам още от нощта.Поздрав.Весели празници и щастлива Нова година.

Не съм чела това стихотворение, ама съм му редовна жертва и поисках да го възпея.
Весела Коледа и щастлива нова година и на теб.