В нея няма капчица надежда -
тя отдавна е покрита с мухъл,
и прилежно спомени подрежда,
да запълни настояще кухо.

Гледа сякаш празното пространство -
то за нея кипи от събития,
обладана в шеметно пиянство,
тя живее в своите открития.

И нараства непосилно бремето -
тя сега е жива грозна кукла,
и минава безразлично времето -
всеки чака куклата да пукне.

Интересно хрумване - да пишете за болестта като за човек. На болестта може да пожелаем да пукне, но на човек... Лекарят може ли? Хипократовата клетва позволява ли му?

Били ли сте на мястото на близките на болния? Откъде знаете какво чувстват?Дори и за лекаря е безразлично в този случай.

Безразличието на лекаря е изразено в твърде пристрастен стих.