Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.

Ти не виждаш с очи светлината,
но от тебе тя силно струи.
Oзарява тя сал добрината,
а от злото далече стои.

Сляпа скитнице, в теб се оглеждам
като лебед от паче яйце
и обзема ме топла надежда,
що съшива ранено сърце.

Сляпа скитнице, и да те гоня,
ти не слушай ни клетви, ни яд!
Облечи ме със сребърна броня
с мен бъди даже в черния ад!

Заслепи ме с искряща усмивка,
оглуши ме със глас на сирена,
омагьосай ме с твойте извивки
и уроци ми дай по летене!

Сляпа скитнице, фейо игрива,
окрилява ме нежният зов,
непокорна, чаровна, красива,
прегрешила, невинна любов.

Тази "скитница сляпа" в живота
"прегрешила, невинна любов"
чудно е кога на врата тя потропа
(дано да отвори и, е всеки готов)
:)

Когато не отваряме вратата,
то тя ни чака с тихо примирение
и вмъква се нечакана когато
подложим егоизма на забвение.