Приближава озъбено времето,
като вълк, чакащ своята плячка.
А човекът увисва на стремето,
като лека и жалка играчка.

Той е яхнал живота, но рипнал е -
този ат не се лесно дресира,
с две копита високо политнал е
и дивашки да буйства не спира.

И уплашени конят, ездачът,
в жертвен танц хаотично се мятат.
Лешояди безмилостно грачат
и се носят по блудния вятър.

Неуморно косачката дебне
и обвита във призрачна роба,
тя подхвърля си зарове дребни
и на табла играе за гроба.

Тъй човекът щом сам не успява
да обязди на бъдното коня,
на бедите той не устоява,
даже скрит и във рицарска броня.





Ride