Във прозрачния ни свят
предразсъдъци ни движат.
Ни почиват, нито спят -
за доброто ни се грижат.

Публиката аплодира
раните ни щом болят.
Весело е да умират,
после ще се съживят.

И играчките да страдат,
те играчки са нали,
в ситуации попадат,
щом бедата завали.

Във прозрачния ни свят
сълзите са забавление.
Щом увяхне някой цвят,
го очаква там забвение.

Във прозрачни светове
ние хората живеем.
Ориста си да ковем
ние хич и не умеем.

Погледите ни следят.
Съди ни и обществото.
Зли езици вечно бдят
и поддържат оборота.

Ако счупим този свят-
в акт на ярка ветрогония,
логиките в нас крещят,
ще изпаднем във агония.