Чуствам се странно във своята кожа
сякаш се гледам все отдалеко.
Даже и розови цайси да сложа
пътят към мен не минава напреко.

Сякаш си пиша съдбата на книга,
ала романът съвсем не излиза.
Ето, развръзката пак недостигам
вечно изпадам във някаква криза.

Късам сюжета, ровя в главата.
Паметта вечно при мене е в стачка.
Планове нямам, като тревата
расна все дето с крака ще ме смачкат.