Омръзна ми да бъда вечно влюбена,
надеждна, благонравна и грижовна,
във сивотата чувствам се изгубена,
потънала във сигурност лъжовна.

Омръзна ми да бъда като перлите,
затворени във мидени черупки,
копнееща наивно безпределите,
заключена в пространствените дупки.

Омръзна ми да бъда като другите,
на тях омръзнало им е навярно също,
да чакам все награда за заслугите,
обидите без укор да преглъщам.

Омръзна ми. Дали ще имам избор
унесена във грижи ежедневни,
да пия от животовдъхващ извор,
или ще съществувам аз на дребно?

Тя любота
омръзва веднага,
щом опиташ елесира и
насладиш се на страстта!
Но, ти не си като другите!
Ти си перла недокосната,
почакай ще дойде и твоят блян.
Ще прелети до тебе
усмихнал се вълшебник,
перлата той да опита!
Ще видиш бяла лястовица
и никога няма да ти омръзне
да останеш ти сама.....