Постинг
03.11.2013 20:50 -
Артемида
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 867 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2013 21:50
Прочетен: 867 Коментари: 1 Гласове:
13
Последна промяна: 03.11.2013 21:50
Всеки мускул по нея е изпъната струна,
и допълва се със тетивата.
А очите и с цвят на морска лагуна
съвършенство на сетивата.
Здрачината в гората е златисто прошарена,
светли ивици с тъмни се ронят.
И по кожата бронзова от лъчите напарена
бели зайчета бясно се гонят.
Тя на лов е и дебнеща горските твари,
тихо сгушена във храсталака.
Ако смее наблизо някой звяр да припари
го очаква прикрита заплаха.
После стреля безжалостно право в целта си,
тя е толкова сигурно точна.
Даже ако покаже малко от милостта си
не улучва, но само нарочно.
milady написа:
аз пък съм направооо ,самата СТРЕЛА,..СТРЕЛЕЦОО..хахха,
простооо Е ,като .ДАО...
простооо Е ,като .ДАО...
Хайде лека нощ. мерси за yesовете
Търсене
За този блог
Гласове: 3361
Блогрол