Като лиана се увивам страстно
и вкопчвам се във твойто тяло.
Чрез тебе виждам слънцето прекрасно,
щом там на хоризонта е изгряло.

И любовта ни е фатално свята,
че черпя соковете си от твойта кръв.
Ти свързваш ме с небето и земята,
щом винаги до тях достигаш пръв.

Че ти си ми стабилност и опора,
по тебе се катеря към звездите.
И стигам аз дотам където взора
на твоите очи крепи мечтите.

Дори и да изпия с жадна глътка
последния живот във твойте вени,
дори и да те задуша в прегръдка,
в смъртта си ще останем вечно слени.